ПРИЯ̀ТНИЧКО. Разг. Нареч. от приятничък. Със своите трудни творби добрите майстори отварят вратата на повърхностните композитори: .. Но ако добрите артисти си дадяха труда да пишат не много мъчно, но приятничко .., добрият вкус само ще спечели. В. Йонова и др., Б (превод), 12.


Източник: Речник на българския език (онлайн)