ПРО̀БА ж. 1. Обличане, обуване на облекло, обувки, обикн. при купуване, за да се види, дали са по мярка, дали са удобни и под. Страхил .. хлътна във входа, а изхлузените „котки“ заедно с туристическите обуща и майчините му пантофи останаха край мен. Надянах ги за проба. Не бяха тежки. Р. Сугарев, СС, 130-131. // Спец. Обличане, обуване на облекло, обувки, обикн. няколко пъти, преди окончателното им изработване, завършване; изпробване. Тя забеляза, че той не я слуша и, малко обидена, стана да се сбогува: бързала за проба. М. Грубешлиева, ПИУ, 211. Моята шивачка обикновено прави две или три проби. Δ Утре съм на втора проба за палтото.
2. Малко количество, от някакво вещество (обикн. храна, ястие или напитка), с цел да се преценят качествата му; опитване, проверка, проверяване. Взе от дисагите отворения за проба мускал и .. подмигна на майката. Ал. Константинов, БГ, 66. Готвачът Марин .. отнасяше на дъсчен поднос купичка чорба на мичмана .. — Господин мичман, разрешете, проба... Д. Добревски, БКН, 105. Бяха изпробвани различни химически съединения. Направиха се проби с известните витамини и хормони. Ст. Волев, МС, 36.
3. Малко количество от материал или вещество като образец, за анализ или за реклама, представяне; мостра, еталон. Други двама цинцари, житари, разглеждали на друга маса някакви си проби от кукуруз. З. Стоянов, ХБ, 302. Без да губи време младият геолог приготви инструментите за вземане скални проби. К, 1963, кн. 9, 5. Правилното вземане на пробата е съществено условие при окачествяването на различните видове сирене. Н. Димов и др., ТМ, 157. // Малко количество кръв, тъкан, секрет или др., предназначено за медицинско изследване. Лекарят го преглеждаше най-внимателно. Вземаха му проби от урина и кръв. С. Северняк, ВСД, 164. Определянето на заболяването [гъбичното] е лесно .. при микроскопско изследване на проби от кожата гъбичките се откриват много лесно. РД, 1966, бр. 247, 2. На снимката: В една от лабораториите в Назарет, където паразитолози изучават кръвни проби. ВН, 1960, бр. 2690, 4.
4. Обикн. в съчет. с гл. п р а в я, и з в ъ р ш в а м. Възпроизвеждане на действие, функциониране, работа на нещо (обикн. апарат, машина, устройство и др.), което се прави за първи път, за да се проучи, за да се установят неговите качества, годност, използваемост и под.; опит, експеримент. Цял погълнат от близката проба [на електроцентралката], лейтенантът не забеляза внезапната среща .. Изведнаж в притъмнялата врата блесна светлина и огря лицата на струпаните наоколо хора. Б. Несторов, СР, 220-221. „Фолксваген Лупо“ бе развенчан от френското специализирано списание „L’Automobile Magazin“. То извърши собствена обстойна проба на току-що лансираната машина. А есперименталните данни, получени от журналистите, са доста по-различни от фирмените твърдения. Сега, 1999, бр. 261 [еа]. l Като ще мре сам, не иде да му откажеш помощ .. Ти помниш ли, когато те питах веднаж що за проби си правиш с нас — по онова време беше. Тогава и ти ме разбра. К. Стефанова, ПД, 128.
5. Предварително извършване на определено действие, за разучаване и усъвършенстване, преди окончателното му осъществяване. Неговата цел [на нападението] беше ясна: да се направи малка проба за едно истинско голямо нападение, да се провери бойната готовност на немците. П. Вежинов, ЗЧР, 196-197. ● Като междум. — Пусни уредбата, да оправим звука. — Едно, две, три: проба! Проба!
6. Остар. Театр. Репетиция. Кои са били мотивите, които са накарали Хариет Босе да играе тая роля? .. Спомените възкръсват, през време на пробите тия спомени така ме притискат, че правят дните ми тежки и тъжни. Р, 1926, бр. 232, 3. Артистката [Будевска] в Елени си позволи да излезе тъй далеч от кръга на своите роли, че в първия момент от нейната смелост биде сепнато дори управлението на театъра. Всички освен авторът на пиесата очакваха с трепета на недоверието тая изумителна проба. Ст. Грудев, АБ, 82.
7. Спец. Относителното съдържание на благороден метал (сребро, злато или платина) в сплав. Монетата е произведена по уникална за монетния ни двор нова технология от сребро с проба 999/1000. Мон., 2007, бр. 2850 [еа]. Цялото изкуство се състои в това — правилно и най-икономично да се отдели чистият метал от вредните примеси. — И винаги ли успявате да извършите това безпогрешно? — Стараем се. И когато пробите покажат, че в отпадъците се срещат зрънца от чист метал, не спим по цели нощи, но откриваме коя от машините прави пропуска. С, 1954, кн. 3, 86. Който мами купувача в пробата .. на злато и сребро или в качество на един лъжовен камък, .., осъжда ся на затвор от три месеци до една година. Ф. Перец и др., НЗ (превод), 64.
◊ От долна <евтина, низка> проба. 1. Който не е качествен, който няма стойност; недоброкачествен, негоден. Колата, преживящите волове, девойката — доста красивичка и изплашена .. — всичко това бе един трофей от най-долна проба. Н. Попфилипов, РЛ, 127-128. 2. Долнопробен, лош; безчестен, низък. Аз не зная каква беше тази симпатия към тези тъмни герои, .. и най-низка проба злоупотребители на дружествени пари. Ал. Константинов, БГ, 70. Разтуриха стотини общински съвети .. [които] заместиха с комисии от лица от най-долна проба .., защото само чрез тях можаха да извършат онова напланено мошеничество, което в деня на избора извършиха. Бълг., 1902, бр. 466, 3. Чиста проба. 1. Истински, автентичен. Орце извади и подаде на ефендията един часовник. Турчинът го погледна приятно изненадан .. — Швейцарски? — Чиста проба... Д. Спространов, С, 177. 2. Който е в най-висока степен; стопроцентов, абсолютен. Идеалисти от най-чиста проба, запазили непокътнато нравствения си запас от патриархалното Панагюрище, те усвоявали с невероятна лекота историческите дисциплини и славяноведението. М. Арнаудов, БКД, 61. Той [Ставри] каза, че пролетният вятър е коварен, уж е лек и приятен, но всъщност може жестоко да простуди човека .. Рафаил прошепна в ухото на Ана, че това е чиста проба предвзетост. А. Гуляшки, ДМС, 99.
— От лат. proba ‘оценка’ през нем. Probe или рус. проба.