ПРОБЀЛ м. Остар. 1. Спец. Незапълнено място в текст поради некоректност на думите или шпациите; пропуск2. Подчертаните думи да се заменят със звездички или пробели, или с точки между буквите.
2. Книж. Прекъсване, пропуск в съдържанието на литературен текст, в разработването на определена проблематика и под.; празнота. Трябва само да се съжалява, че на много места очеркът е с пробели, че има непълноти и прекъсвания, че малките 200 странички на книгата се оказват недостатъчни, за да осветлят от всички страни сложния и богат образ на героя. В. Йосифов, Избр. тв I, 91. Следователно предпринятият от нас труд, .., ще да допълни барем отчасти онзи пробел, който съществува в нашата педагогическа книжевност. СбС, III.
3. Разш. Недостатък, пропуск (във 2 знач.), опущение. За щастие сега, малцина от тях знаят значението ѝ .. По-после се запълни тоя пробел, чрез прилепяне под картината хартийка с обяснението ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 110. Болниците не крият, че един от съществените им пробели е невъзможността сами да остойностят клиничните пътеки. Мон., 2005, бр. 2408 [еа].
— Рус. пробел.