ПРОБИВА̀Ч м. 1. Специално сечиво, инструмент или устройство, машина, снабдени с остра режеща, пробождаща част, предназначена за пробиване. На много места в България са открити следи от живота на първобитните хора. В голямата пещера при с. Деветаки, Ловешко .. и другаде са открити кремъчни ножове, .. пробивачи, резци и свредели от кремък, шила и др. Ист. VII кл, 3.
2. Човек, който работи с такъв инструмент или такава машина.