ПРО̀БИР м. Диал. 1. Пробиране. Чиновникът от няколко деня се занимаваше с преглеждането прошенията и приложените при тях документи или препоръки и с пробира на кандидатите. Ив. Вазов, Съч. IХ, 101.
2. Събир. Разг. Последният прибран, преди да паднат сланите, зеленчук. Този пипер е пробирът — виж какви са малки чушките.