ПРОБЍРАМ, -аш, несв.; пробера̀, -ѐш, мин. св. пробра̀х, св., прех. Диал. 1. Избирам измежду много неща или хора най-добрите, най-подходящите, притежаващи необходимите качества; подбирам1. Ние доброто купуваме, пробираме да купиме най-доброто и земеме ли го, държиме здраво за него — не правиме джамбазлък, не препродаваме. Е. Огнянова, НШ, 17. Виждаше очите му [на гълъба] и малкото остро клюнче, което пробираше песъчинките и ги кълвеше. Н. Нинов, ЕШО, 9. От синевата с леко бръмчене се спуска право над главите им въртолетът. Той трепка с крила, пробира място къде да кацне. Ст. Даскалов, ЗС, 318-319. У нас има обичай къщовниците да пробират грозде за през зимата. Лет., 1876, 73. Войводова майка / хален пош развръзва, / жлътици пробира. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 33.
2. За мъж или жена — многократно и често сменям своите избраници за брак, женитба, поради високи изисквания и претенции. Ценда беше много придирчива като млада, .., пробираше ги, та вече прехвърли младостта си, без да може да си намери човек по вкуса. Ст. Даскалов, ЕС, 31. Ей, Роске ма, Роске ма, / умира Ванча за тебе! / „Ако умира — премира, / че он ги млого пробира.“ Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 257. пробирам се, пробера се страд.