ПРО̀БКА ж. Техн. Преграда на някакъв проход, тръба, канал, която прекратява неговата проходимост, неговото функциониране. Всеки резервоар трябва да има гърло .. за напълване .. и кран или пробка за изтакане. Д. Вълков, Х, 30. Пробката представлява бронзов винт, завинтен в стената на котела там, където нагряването е най-силно. Ст. Михайлов и др., ГМ, 129. Кутията е масленият резервоар на помпата .. На капака е направен отвор за наливане. Този отвор се затваря с пробка, снабдена с маслопоказател. М. Дуковски и др., СМ, 432.
— Рус. пробка.