ПРОБЛЀЙВАМ, -аш, несв.; проблѐя, -ѐеш, мин. св. пробля̀х, прич. мин. св. деят. пробля̀л, -а, -о, мн. проблѐли, св., непрех. 1. За овца и др. — блейвам изведнъж еднократно или от време на време, понякога; изблейвам. А къде къпината, кога гледам, се заплела една черна овца, проблейва. Й. Радичков, СР, 26. Майка му [на агънцето] с гордост се въртеше из овчарника, .., даваше му да бозае .. Дори нощем, щом проблейваше, тя с кърмене го приспиваше. Ст. Даскалов, БП, 135.
2. За агне, козле — блейвам за първи път при раждането си.