ПРОБЛЀЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от проблейвам; изблейване. Както стоеше и се радваше на агънцата, дочу жално и откъслечно проблейване. Н. Нинов, ЕШО, 106. Сетне взе да обикаля канарата, с камилско проблейване, като му се чинеше, че добре имитира тия животни. Д. Вълев, 3, 229.