ПРОБЛЀМА ж. Остар. 1. Проблем (в 1 и 2 знач.); въпрос. Тук имаше възможност за непосредствен контакт с различни специалисти, за обсъждане на всяка проблема с компетентни лица. К. Манолов, ВХ, 177. Туй питане се отнасяше за онова, което в мое време се считаше за най-важно затруднение при решаванието на промишлената проблема. ССГ (превод), 45.

2. Мат. Математически въпрос или задача, на която се търси отговор (Т. Коджов, Р II).

– От гр. προβλημα през рус. проблема.


Източник: Речник на българския език (онлайн)