ПРОБЛЕМА̀ТИКА, мн. няма, ж. Книж. 1. Цялата съвкупност от проблеми, въпроси и задачи, която е обект на дадена наука или изкуство, на дадена приложна, техническа, социална, политическа дейност; област, тематика. Проблематиката на научноизследователската работа сега трябва да се свърже повече от всеки друг път с развитието на промишлеността и селското стопанство. НМ, 1959, бр. 267, 1. Премиерът отсече: една година е достатъчна за навлизане в политическата проблематика. А то вече не можеше и да се крие, понеже, по думите на Франклин, в реките и в лошите правителства отгоре плува най-лекото. Банк., 2002, бр. 46 [еа].
2. Сбор, съвкупност от конкретни проблеми, въпроси, задачи, които се разглеждат, излагат или изследват в дадено научно, литературно и под. произведение; тема. И в това интервю, както и навсякъде в творчеството си, той [Загорчинов] подчертава: „Аз почувствувах миналото не като история, а като настояще“. .. И затова в неговото творчество сложността на проблематиката не е заменена с исторически схематизъм. Е. Каранфилов, Б III, 227. Сериозният успех на един филм идва тогава, когато проблематиката му е актуална. ФН, 1971, кн. 7, 8. Направила решителна крачка в идейното заостряне на своята поезия, свързала я здраво със живата проблематика на времето, Грубешлиева трябва да направи нови усилия за преодоляване на декларативността. С, 1951, кн. 2, 181. Въпросите за сексуалното поведение са деликатна проблематика.
– От гр. προβλεματικέ през рус. проблематика.