ПРОБЛЕМАТЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на проблематичен; несигурност, съмнителност. В нашата съвременност към проблематичността на ценностната система на младия човек се добавя и въздействието на визуалната култура, която редуцира потребността от четене на литературни текстове. БЕЛ, 2006, кн. 1 [еа]. Кредитният риск се характеризираше (има се предвид през 2005 г.) с добро и стабилно равнище на качеството при заемите за фирми и с повишена проблематичност при потребителските и ипотечни кредити. Банк., 2006, бр. 18 [еа].