ПРОБЛЀМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Книж. Който съдържа, засяга или се отнася до един или повече проблеми. Яснотата на идейните позиции на автора ще го насочи правилно към подбора на значителна тема и проблемен сюжет. Т, 1954, кн. 5, 11. Проблемна статия. Проблемна медицина. // Който засяга, поставя много проблеми. Читателят ще открие за себе си в лицето на Орлин Василев един много динамичен, .., много проблемен есеист. Тр, 1981, бр. 264, 3.
2. Който е създаден, формиран нарочно, специално, за да се занимава, да изследва или да решава даден проблем, обикн. нов, сложен или неотложен. Проблемната група „Литературни анкети“ към Института за литература при БАН е изработила и прилага съвременна научна методология. Ив. Сарандев, ЕС, 5. Въпросите, включени в изработената от проблемната група програма, са само един най-общ ориентир. Ив. Сарандев, ЕС, 6. Проблемна група по приложна лингвистика.
3. Който предизвиква проблеми или е изпълнен, свързан е с проблеми, трудности. Единственият грях, който се готвя да извърша, е да .. пренебрегна твоята любов към проблемните разговори, които ни скараха. Ем. Манов, ПС, 23. В завод „Антон Иванов“ например конструкторите се занимават предимно с чертожна работа, вместо да се заемат с разрешаване на някои проблемни въпроси от производството. ВН, 1962, бр. 3288, 2. Проблемно дете.