ПРО̀БНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Електр. Уред за измерване на основните електрически параметри — наличие, характер на напрежението и др. Пробникът представлява една демодулаторна лампа с малки размери (диод или триод), поместена в метален цилиндър. Т. Кръстев и др., СТ, 285. Тон-генератор с пробник. Широколентов токов пробник (детектор).
2. Зоотехн. Мъжко животно, служещо за откриване на разгонените женски животни, с цел провеждане на изкуствено осеменяване.