ПРОБО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. за рана — който е направен с хладно оръжие или чрез мушкане, пробождане с нещо остро. Наскоро едно момче бе получило при травма прободно нараняване в сърдечната област. В. Робов, ПВ, 56. Същността на операцията се състои в зашиване на двата края на съда, когато му липсва дефект — при прорезни или прободни рани. НА, 1963, бр. 4719, 2.