ПРОБО̀ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пробождам и от пробождам се. Котката се завъртя пъргаво и насочи шипа си към него, но той .. веднага я мушна с ножа на друго място. Още три такива пробождания и котката се залюля безпомощно като медуза и показа белезникавия си корем. Ат. Мандаджиев, ОШ, 9. Посред нощ Алказ .. скочи от леглото и заходи из стаята, .., измъчван от зъб с остри пробождания. Й. Йовков, (превод) 3, 1937, бр. 5417, 2.
– Друга (остар. и диал.) форма: п р о б а̀ ж д а н е.