ПРОБО̀Й, мн. -о̀и, след числ. -о̀я, м. 1. Спец. Инструмент, сечиво за пробиване на дупки чрез удряне с чук. Какво ли нямаше тук: триончета, чукчета, секачи и пробои. Г. Марковски, СК, 104. С помощта на стоманен секач и чук се отсичат парчета, а с пробой се правят две дупки на единия му край. В. Цветков и др., МТД, 117.
2. Пробита дупка; отвор, пробив. Нейната [на мелницата] фасада бе покрита с гранитни пробои, на покрива стърчеха черни, изгорели греди. П. Вежинов, НС, 126. Цялото му тяло бе покрито с пробои, като че ли бе служило за казармена мишена. П. Вежинов, ДБ, 181. ● Обр. Железницата ме отнася нататък немилостиво и аз пак потъвам в тунел. Как страшно гърмят колелата из каменния мрачен пробой! Ив. Вазов, Съч. ХVII, 33-34.