ПРОБО̀ЙНА ж. 1. Спец. Нарочно пробита дупка с някаква цел; пробой. Сержантът е бил на пост, бдял е през някоя от пробойните. П. Вежинов, НС, 128.
2. Воен. Следа от куршум или друго огнестрелно оръжие. Турците стреляли срещу самолетите и по кацналите машини били открити много пробойни. Р. Радулов, ИГ, 49.
3. Мор. Пробита дупка в корпуса на кораб в резултат на корабокрушение или авария, откъдето нахлува или прониква вода. При пробойна, навлязлата в кораба вода и самото засядане изменят законите на равновесие и корабът може много лесно да легне на един от бордовете си, особено при влошаване на времето. НФ, 1948, бр. 53, 2. През една пробойна в трюма на кораба неудържимо приижда черна вода. А. Гуляшки, ДМС, 132.
4. Воен. Място, където обсадата е разкъсана при военни действия. Технитарят не гледаше нито следите на недавнашното сражение, нито опустошението, той трескаво обгръщаше с поглед първо крепостната стена, каменния пояс и като се усмихваше все по-обнадежден и по-доволен, виждаше, че обсаждащите бяха нахлули само през една пробойна. Д. Добревски, БИ, 192.