ПРОБО̀ЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Книж. 1. Пробой (в 1 и 2 знач.). По-нататък захващачът .. се повдига, подхваща с лостчето .., довежда го към отвърстието на саята и под пробойника, на който се заперчемява. П. Цветков и др., ТОП, 363.
2. Прен. Поборник; борец, юнак. Лъвът ся вратил и сдавил магарето, което като умирало думало: „Бедно и безумно аз! Като не съм от пробойници родители, что щях на бой“. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 93. Йъргените са провикват: / „Бре гиди, Иван Лефтеров, / че той е голям пробойник, / на главата му — три рани“. Нар. пес., СбВСт, 265.