ПРОБУ̀Л м. Истор. 1. В Древна Гърция — титла на представител на върховната съдебна власт; магистрат. Дотолкова положението е сериозно, че в Атина бива създадена извънредна висша магистратура от 10 пробули, избрани измежду възрастните и опитни граждани. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 9.
2. Лице с такава титла. Идва един от пробулите, извънредните комисари, .., като длъжностно лице, придружен от скитски стрелци, които изпълняват полицейската служба в Атина. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 10.