ПРОБЪ̀БЛЯМ, -яш, несв.; пробъ̀бля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Пробъбрям, избъбрям, профъфлям. Майка ѝ подучи момите да запеят сега, за да не чуят гостите, ако Ангелина писне. А Ангелина се само смрази. После скочи на нозе и пробъбла: — Ами сега, маминке?... Сега? А. Страшимиров, ЕД, 170. пробъблям се, пробъбля се страд.