ПРОБЯ̀ГВАНЕ1, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от пробягвам1 и от пробягвам се.
2. Спорт. Отделен етап в състезание по бягане. Топката се подхвърля с такава сила .., че състезателят да е принуден да извършва пробягванията с максимална бързина. Б. Такев и др., Б, 20. В други две тренировки бе измерено времето на 50 м, като на първата се пробягваше два пъти подред през 10 мин. старт със заставане от външната страна на пътеката, а на втората — две пробягвания със заставане от вътрешната страна на пътеката. НС, 1965, кн. 2, 30.
ПРОБЯ̀ГВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пробягвам2. След беглото пробягване през годините.., нека погледнем и към така наречените „интелектуалци“. Всички бяха на щатна работа и ползваха облагите на казарменоорганизираното съществуване. Съответно бяха викани, съветвани, направлявани от службите. ЛФор., 2002, бр. З [еа].