ПРОВА̀ЖДАМ, -аш, несв.; прово̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Провождам. — Милост, бай ефенди, .. Пари ще ти дадем, колкото искаш .., ала не проваждай аскер... Зл. Чолакова, БК, 50. — Не ни забравяй — продължаваха те [турските затворници]. — Като ти са падне човек проваждай ни много здраве. З. Стоянов, ЗБВ III, 157. Из България .. не държат децата си твърде за млого в училищата .., но като редовно из ден в ден не ги проваждат, то никакво напредвание в изучението не им поспорява. Г, 1863, бр. 8, 60. Човек, който все боб ял, не го проваждай за месо. П. Р. Славейков, БП II, 208. проваждам се, проводя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)