ПРОВА̀ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от проваждам и от проваждам се; провождане. — Що ся учим от тоя пример Христов? — Учим ся .. за проповедници, .., за проваждане на Евангелието в язичници и пр. КТЕМ, 363.


Източник: Речник на българския език (онлайн)