ПРОВАЛЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от проваля като прил. 1. Който не се е реализирал, не е станал, както трябва или както е бил замислен и е претърпял неуспех; пропаднал. — Хитлер беше насъбрал около себе си всички декласирани, пропаднали съществувания, .., провалени благородници, .., политически убийци, водачи на разюзданите свободни корпуси. А. Каралийчев, НЧ, 125-126. За голямо съжаление на този актьор Страхил е един провален образ. Провален брак. // Несъстоял се, неосъществен. Когато Женя му подмятала иронично за проваленото черноморско приключение, Смирненски .. ръмжал, дразнел се и се сърдел. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 113. Провалена среща.
2. За тайна организация, конспирация или участник в нея и под. — който е разкрит обикн. след предателство и е унищожен, на който дейността е прекратена. След време Жулев беше провален при една конспирация в Пазарджик. Той мина в нелегалност. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 393. — Досега щяха ли да ме потърсят, ако съм провален? — попита Мишо. М. Яворски, ХСП, 275.
3. Остар. Който е в много лошо състояние; разрушен, съборен, пропаднал. — Кой дявол ме прати в тоя провален манастир? Как ще прекарам нощта при двамината разбойници? А. Каралийчев, В, 8. В една къщурка с провалена стряха и кривнат комин, живееха двамина стари хора. А. Каралийчев, ПС I, 172.
4. Остар. Поет. Който слиза, пада стремително надолу; вертикален, отвесен. Под мене смирено се стелят мъгли: / през тях, провалени, бучат водопади. К. Христов, (превод) Мис., 1899, кн. 5, 484.