ПРОВАЛЍЯ1 ж. Остар. и диал. 1. Пропаст, в която потъват или се губят речни води и започват да текат подземно; понор. Някои реки, .., губят водите си във въртопи или пропасти .. Такива пропасти, губилища на речни води, се наричат понори (провалии). Ст. Бошев и др., ГГ, 183.
2. Дълбока яма; пропаст, бездна, провала. Бездната под краката ни стана толкова дълбока, че долу постройките заприличаха на кибритени кутийки .. Дланите на ръцете ти се изпотяват, когато се взреш в тая провалия. А. Каралийчев, ПД, 85. Земната кора не престаяла да ся пука и проваля .., а пак води ся разливали по долове и провалии, потопвали цели земи. Й. Груев, Лет., 1872, 131.
ПРОВАЛЍЯ2 ж. Диал. Проклятие, клетва. Люти клетви и провалии върху вас на секи час излизат из устата им. Ст. Илчев и др., РРОДД, 403.