ПРОВА̀ЛНИК, мн. -ци, м. Диал. Проклетник, проклетия; поразник. — Какво са гракнали връз нея [Милкана]? Като че ли е човек убила. Дала била китка на оня провалник някога. Голяма работа станало! Р. Стоянов, М, 47. Скача [стринка Гуна] срещу Стайка. — Я го виж... Ще ме прави за кашмер!... Дай ми кърпата, бре провалнико!... Ц. Церковски, ТЗ, 148.