ПРОВА̀ЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от провалям и от провалям се. До нея [пещерата] стигнахме вървейки с голямо предпазване и при голяма опасност от проваляне в пропастта. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 50. Неговата мисъл и неговото желание бяха устремени главно към провалянето на върлия му душманин — Прангата. Т. Влайков, Съч. III, 101. Проваляне на преговорите.