ПРОВДЍГАМ, -аш, несв.; провдѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. провдѝгнат, св., прех. Остар. и диал. 1. Издигам, изграждам; повдигам. „Ясно чедо, първородно, / .. / Да расте и да порасне — / дом провдигне, род прослави!“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 115-116.
2. Прен. Вдигам от легло някой болен; излекувам, оздравям, изцерявам. Някой сиромах бил болен зле и като ся отчаял от лекарите, молил ся на боговете, ако го провдигнат ще им заколи сто волове на служба. П. Р. Славейков, ЕБ, 65. Гана е за цяр плакала, / ..; / Никола я е изцерил и я провдигнал. Н. Геров, РБЯ IV, 297. ● Обр. Вътрешната промишленост е съвършено паднала; Портата вместо да са старае да я провдигне, прави хиледи пречки на тие, които са трудят. НБ, 1877, бр. 64, 245. провдигам се, провдигна се страд.
ПРОВДЍГАМ СЕ несв.; провдѝгна се св., непрех. Остар. и диал. Оздравявам; излекувам се, изцерявам се, повдигам се. Апостолите .. гледаха мълчаливо как [бабичката] разтрива с .. ракия посинелите меса на честолюбивите юнкери. Чак на обед, когато момчетата се провдигнаха и седнаха наред с всички на никулденската трапеза, настроението се оправи. С. Северняк, ОНК, 17. Откакто са ѝ крал Каран провдигнал, / много ми е пакости направил. П. Р. Славейков, СП, 27. У дома да ма зансете / .. / Там да си ма поцярите, / дано са ази провдигна. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 114.