ПРОВЀДРЯМ, -яш, несв.; провѐдря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Разведрявам. Буен си вятър повея, / Стояну перчим развея, / бяло му лице проведри. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 299. проведрям се, проведря се страд.
ПРОВЀДРЯМ СЕ несв.; провѐдря се св., непрех. Диал. 1. За небе, въздух — ставам ведър, без облаци, мъгла или др.; избистрям се, разведрявам се, разведрям се. След дъжда небето се проведри.
2. Прен. Обикн. за израз на лице — ставам ведър, спокоен; разведрявам се, развеселявам се. Когато седнe пред него [пианото], лицето на майка ми се проведря. Бл. Димитрова, ПКС, 293-294. Той проследи тия стъпки и разбра, че те се приближават към неговата стая. Лицето му се проведри. Ив. Кирилов, Съч. II, 136.