ПРОВЕРЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от проверя като прил. 1. За уред, апарат, оръжие и др. — който е с изпробвана, доказана годност, качества и не буди съмнение. Стефан ми даде най-подробен списък на всичко, което би било желателно да изнесе със себе си партизанинът, и много се зарадва, когато научи, че имам два сигурни, проверени пистолета и две бомби. М. Гръбчева, ВИН, 287.
2. Прен. За човек — който е с доказани професионални и морални качества и на който може да се има доверие, да се разчита. Острецките младежи са проверени другари, върху тях не пада и не може да пада никакво съмнение. А. Гуляшки, ЗР, 136.