ПРОВЕРО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който е свързан с проверка или служи за проверка; контролен. В България той беше единствен и пряк началник на контролните технически служби при железниците, никой нямаше да прави на своя глава проверочни опити със стоманата. А. Гуляшки, Л, 323. Много преди това бяха подбрани хорът и балета. И това стана чрез състезателни и проверочни изпити. А. Душков, Т, 1954, кн. 1, 62. Сериозна проверка на подготовката на нашите волейболисти за световното първенство са турнирите в Будапеща .. Един голям, също така проверочен турнир очаква и нашите волейболисти. ВН, 1960, бр. 2759, 3. Хофман, му съобщи, че го местят по служба в снабдителния отдел при Министерството на железниците, където току-що се бе открила вакантна длъжност в проверочното бюро. А. Гуляшки, Л, 46. Някаква върховна проверочна комисия забеляза .., че Стоил няма достатъчния образователен ценз за служба, по-голяма от разсилен. Д. Калфов, Избр. разк., 257. Проверочен изпит пред КАТ.
– От рус. проверочный.