ПРОВЀСВАМ, -аш, несв.; провѐся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Закачвам, окачвам нещо някъде, обикн. за горния му край и го оставям да виси; овесвам, провисвам2. От едно агне [лихварите] деряха по две кожи, трупаха имот, .., на коремите си провесваха часовници със златни вериги. А. Каралийчев, С, 96. „Теглото, что ни донесе сиромашията, може ся оприличи на болка, каквато усеща едно девойче, кога му пробиват уши; колкото и да го боли, то пак в същата рана провесва драгоценни обеци.“ Й. Груев, СП (превод), 273. Подир пладне ще провеся друга пинакида, дето ще да е написано 1, 2, 3, 4, 5. П. Берон, БРП, 7.
2. Правя, оставям част от тялото ми да виси; провисвам2. Познавам само г. Х., .., който влиза [в банята] с цигара в устата, провесва си влакнестите крака .., пухти намръщен и сърдит като човек, когото го е била жена му... Ив. Вазов, БП, 71. провесвам се, провеся се страд.
ПРОВЀСВАМ СЕ несв.; провѐся се св., непрех. 1. Захванат отгоре или в основата си, се отпускам или спускам да вися надолу; увисвам, овесвам се. Сетне старицата .. започна да скубе косата си .. Черната ѝ тежка шамия .. се свлече на раменете ѝ и се провеси, усукана около късите плитки. Г. Караславов, ОХ I, 385. В крепостта улиците се източваха по-прави, набъбнали от едри дялани камъни, а от двете им страни се провесваха клони на овошки. Й. Вълчев, СКН, 11. Като прегорял раздърпан стрък трева се бяха провесили над устата рижи мустаки. ЛФ, 1958, бр. 40, 1. А събират ли сено .. и цялата къща се изтърсва на ливадата. По дългите ритли на спуснатите коли се провесват въжа, шарени цедила, бели блузи. Ил. Волен, ДД, 54.
2. Навеждам се, накланям се над нещо или през нещо като се спускам, вися отгоре надолу; надвесвам се, увисвам. И без да мисли много-много, Вълко се провеси из дупката на потона. Ив. Вазов, Съч. VI, 115. Ленко спусна внимателно двете пушки, покачи се върху зида, обърна се с гръб към улицата, провеси се и тупна леко на топлата земя. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 271. Става и отива до прозореца; гледа надоле, като се провесва, сякаш да хване нещо. Ив. Кирилов, Ж, 20.
◊ Провесвам / провеся нос. Разг. Изпадам в отчаяние, изгубвам кураж; унивам. За пръв път селяните са се съгласили да засадят градините си с този сорт [домати]. Ония, които имат градини с № 10 по Бизон, си подхвърлят нагоре капите, а другите, които чакат да видят какво ще стане, вече са провесили нос. А. Каралийчев, ОФ, 1950, бр. 1833, 4. Биби Иванов пожълтя като смин. Болест живеница ли го заяде, човекът посърна, провеси нос и все в земята гледаше. ВН, 1960, бр. 2663, 4.