ПРОВЀСЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от провеся като прил. Който е оставен да виси или е отпуснат надолу; овесен. Кравите стоеха с провесени глави над празните ясли час-два, позадрямваха от слабост. Ил. Волен, МДС, 180. Изпих част от бутилката, седнал на парапета с провесени крака и тенденциозно романтичен вид. А. Попов, НН [еа]. Провесени кабели. Провесени пердета.