ПРОВЕТРЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За място, помещение и под. — който може да се проветрява. До Копривщица чумата не можеше да стигне. Там беше високо и проветриво. Вл. Свинтила, СЗЗ, 188. На проветриво и сенчесто място дядо Златан беше наредил да съхнат много билки. Л. Галина, Л, 69. Туризмът през топлите месеци изисква леки, проветриви и здрави обувки, които да прилягат добре на краката. ВН, 1960, бр. 2743, 4.
2. Агрон. За почва — в която има достатъчно количество въздух; рохкава. Нашите почви в повечето случаи са тежки, със значително съдържание на глина, поради което по-дълбоката предпосевна обработка е полезна, за да стане по-пълно разрохкване, та по такъв начин почвата да стане по-проветрива и да поема повече влага. Пр, 1952, кн. 5, 53.
3. Спец. За гора — която не е гъста, има много въздух, проветривост. Вътре [в големия гъсталак] бе здрачно и прашно .. Не обичаше такива места, обичаше проветриви гори. Й. Радичков, СР, 72.
4. Като същ. проветриво ср. Място, където има циркулация на въздуха поради вятър, течение и др. Кръстевица отделяше по-едри и по-здрави мамули за семе, но правеше сметка и да поскрие някое и друго кило .. Трябваше да бъде на хладничко и проветриво, а такива затулени кътове трудно се намираха. Г. Караславов, ОХ I, 381. — Аз, момко — .., — няма да идвам за билките .. Ще набереш две торби, ще ги изсушиш на проветриво. М. Смилова, ДСВ, 47.