ПРОВЕТРЍВО нареч. С гл. с ъ м, с т а в а м и под. Означава, че някъде има въздушно течение. А един кръстец трябва да е далеч от друг кръстец около 20 сантиметра, за да бъде проветриво. РД, 1950, бр. 178, 2. В халето е влажно, тъмно и проветриво.
