ПРОВЕТРЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от проветрявам и от проветрявам се. Понеже по долината на реката става едно непрекъснато проветряване от постоянното североизточно течение, Трявна почти не познава мъглите. Й. Радичков и др., ГСП, 119. Обработването се извършва по наклона с цел излишната подпочвена влага да се оттича по браздите и да се създадат по-добри условия за проветряване на почвата. М. Мичев и др., 3, 119.


Източник: Речник на българския език (онлайн)