ПРОВЀТРЯМ, -яш, несв.; провѐтря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Проветрявам. Хладният, остър вятър духа навсъде, а орачът пак тихо и марливо оре нивата си. Лютият вятър проветря и най-малките бръчки на дрехата му. К. Мирски, Ч, 1875, бр. 7, 311. ● Обр. Хероите на нашето недавнашно минало нямат мира и в гроба от българските литератори. Тяхна милост става вече няколко пъти обесват Левски .., проветрят сянката на Караджата, омускуряват с мастило лютите рани на Ботьова. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 364. проветрям се, проветря се страд.