Институт за български език
en
РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)
ПРОВЀТРЯНЕ
,
мн
. -ия,
ср. Остар.
и
диал. Отгл. същ. от
проветрям
и от
проветрям се; проветряване.
Източник: Речник на българския език (онлайн)