ПРОВЍЖДАМ, -аш, несв.; провѝдя, -иш, мин. св. провидя̀х, прич. мин. св. деят. провидя̀л, -а, -о, мн. провидѐли, прич. мин. страд. провидя̀н, -а, -о, мн. провидѐни, св., прех. 1. Виждам през нещо или от разстояние, отдалече; прозирам1. — Пред мене светна горестната орис на царството... И провидях през пламъци неизречени тайни: — с неприязън зре Бог и Бизанс, и Преслав. Н. Райнов, ВДБ, 86. Тинка гледа напъпилите дръвчета ..; гледа белия гердан от камъчета по завоите, .., провижда вече града, отвисоко той е по-светъл. Ст. Даскалов, СД, 245. ● Обр. Джем отвори очи и като през ручейна вода на дъното им провидях надежда. В. Мутафчиева, СД, 143.
2. Прен. Виждам напред в бъдещето, като мислено си представям нещо, как ще стане, как ще се измени или какво ще се случи; предвиждам. Но близко запознат с македонския въпрос, той провиждаше и усложненията, които настъпиха след това. М. Кремен, РЯ, 247. Гласът му [на странника] бе тих, а думите падаха тежко — като повеля. И бъдни истини тръпнеха в словата му: — правди, които душата провижда. Н. Райнов, КЦ, 97. // Разбирам. Подпоручикът чувствуваше тежките удари на своето сърце. Той вече провиждаше грозната тайна, предчувствуваше я. П. Вежинов, НС, 147.
3. Непрех. Диал. Започвам да виждам; проглеждам. Задумал битио: „Оти не знае кьоравио да се омие от таа вода, дека е под дръвото — колко е видел, повеке ще провиди“. Нар. прик., СбНУ ХLIV, 490. провиждам се, провидя се страд.
ПРОВЍЖДА МИ СЕ несв.; провѝди ми се св., непрех. Диал. Привижда ми се. Провижда ми се оазис.
ПРОВЍЖДАМ СЕ несв.; провѝдя се св., непрех. Виждам се, забелязвам се слабо, едва-едва, обикн. поради тъмнина, лоша видимост, мъгла и под.; появявам се, показвам се. Трябваше да направя само няколко крачки .., но не ги направих, защото се боях, че вятър може да подеме мъглата, да се провиди изведнъж и аз изведнъж да застана пред очите на двамата. Й. Радичков, ББ, 49. Що седнал, рошавата му главица [на циганчето] се провидя зад драките. А устата му допяват: Тум — тумбаче, / тумбара венчец... Ц. Церковски, Съч. III, 57. Към единадесет часа гемията се виждаше вече съвсем ясно .., провидя се и едва забележимата белина на платната. П. Вежинов, ДБ, 265. // Виждам се тук-там, в отделни части, а не изцяло, целият. — Ха-ха-ха! — от цяло гърло се изсмя той, като излезе непредпазливо иззад скалата, дето се прикриваше, и изпъчи своите широки космати гърди, провидели се през разкъсаната на места червена куртка. Ст. Дичев, ЗС II, 43. ● Обр. Само обичта крие магията, която прави от мечтата действителност, и трябва да дойдат силните сблъсъци, за да разкъсат нишките на въображението и да се провиди истинският образ на любимия. Ст. Даскалов, СЛ, 522.