ПРОВИЗИО̀Н м. Остар. Книж. 1. Комисионно възнаграждение на посредник при сключване на сделка; комисиона. Оная търговия, която са води от един търговец (комисионер) за другиго с една известна награда (провизион) са нарича комисион. Знан., 1875, бр. 1, 12.

2. Сумата, с която разполага издател на полица.

– От лат. provideo ‘предвиждам’ през фр. provision.


Източник: Речник на българския език (онлайн)