ПРОВИЗИОНЀР м. Остар. Книж. Военен доставчик на провизии (в 1 знач.); домакин. Освен румънските войски, е имало и руски, между които не малко са били кримски татари: Рустем бей, провизионер, и Селямет Мурза. Й. Йовков, Разк. III, 169.
