ПРОВЍЗИЯ ж. 1. Обикн. мн. Хранителни продукти, обикн. в определени количества, като запас и др.; припаси. Той ще дава на готвачите сичките провизии, като ориз, фасул, месо, гулии, зелки от поверения нему склад. СбНУ VIII, 51. Там под онова дърво има плочи, а под плочите катерицата е направила склад с провизии. Ем. Станев, ЯГ, 50. // Разш. Храна. Те пристигаха обикновено към обед, .. сядаха под акациите и почваха да се хранят, като затрупваха масите с провизии. Й. Йовков, ПК, 113-114. Моето мнение беше да се запътим по гребена на северните чалове, за да посетим Мусала — понеже тоя път провизия имахме доволно. Ив. Вазов, Съч. ХV, 101. // Воен. Такива хранителни запаси като доставка, снабдяване на военна част, армия и под.; припаси. На вскяка крачка се виждаха следите на избягалите немци — търкаляха се раници, каски, патронни сандъци, пълни с картечни ленти, празни бутилки, сандъци с провизии и дори един радиопредавател. П. Вежинов, ВР, 274-275.
2. Само ед. Банк. Наличната сума средства, пари по влог, текуща или разплащателна сметка в банка или друга кредитна институция; авоар. Временната данъчна разлика има обратно проявление при събиране на вземането (когато загубата от обезценката ще се възстанови) до размера на обложената провизия и допълнителна обезценка. Кеш, 2002, бр. 25 [еа]. Провизията се използва от титуляра под контрола на банката.
3. Остар. Комисиона; комисия, провизион. Провизия или комисия е възнаграждение на лицето, което се натоварва да продава или купува стоки, запаси и пр. за сметка на друг търговец. К. Кърджиев, А, 226.
– От лат. provisio, -onis ‘предвидливост, грижа’ през нем. Provision или рус. провизия.