ПРОВИЗО̀Р м. 1. Остар. Фарм. Звание, с което се дава право на дипломиран фармацевт да практикува като такъв самостоятелно, да притежава, управлява или снабдява аптека.
2. Фарм. Лице с такова звание, работещо в сферата на производството или продажбата на лекарствени препарати. Продуктите, които предлага „Балканфарма“, са добре познати на украинските провизори, лекари, фармацевти — и естествено и на пациентите. Кеш, 2003, бр. 49 [еа]. Известно е, че нашите Янаковци носят сичката своя спицария .. в поесете си, когато академическата медицина блести с различни привилегировани аптеки със златни надписе, .., с различен вид шишета, с провизоре, с лаборатории и с позлатени пилюли и кутиици. Знан., 1875, бр. 22-23, 358.
3. Книж. Директор на лицей във Франция (Ал. Милев и др., РЧД).
– От лат. provisor ‘предвиждащ, грижещ се от по-рано’ през рус. провизор.