ПРОВИНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от провиня се като прил. 1. Който има провинение, вина пред някого за нещо; виновен. А поляка вече си знае работата. И ето го, че е привикал в общината, или пък по-често, в кметовата механа провинения селянин. Т. Влайков, Съч. III, 171-172. Най-сетне разбрал, че Ведбал е провиненият юнкер, „беглецът“, на когото предстояло да замине на фронта като прост войник. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 66. Някога той [пазачът] смяташе, че всеки уволнен е провинен в нещо. Вл. Полянов, ПП, 103. Безплодните борби, полезни може би само на политическите групи, които са провинени в своето минало, ще отвлекат най-важното време за нашето подготвяние. Бълг., 1902, бр. 449, 1. Експертът на фирмата ни се самоуби. — Вероятно се е почувствувал провинен. Д. Димов, Т, 675.
2. Юрид. Който е нарушил закон, постановление, разпоредба, правилник, поради което подлежи на санкции. „Смъртници“ имаше и в някои килии на седмото отделение, .. в това отделение .. изолирваха само по-тежко провинените политически затворници. Г. Караславов, Т 1956 [еа]. // Воен. Който е обвинен в извършване на нарушение на военния устав. Военният министър открито заявява становището си — провинените военни чинове да бъдат съдени от военните съдилища. П. Мешкова и др., БГ [еа].
3. Като същ. провинения<т> м., провинената ж., мн. провинените. Лице, което се е провинило; виновник. Други път, било когато простъпката на провинения е по-голяма, било когато той с крясъка си е разсърдил учителя, ударите са по-силни и по-много. Т. Влайков, Пр I, 219. Наказваше провинените .., но на екзекуции не ходеше. А. Гуляшки, ЗВ, 50. След това научихме, че Рафаилович настоявал в учителския съвет за най-строго наказание на „провинения“, но Чудомир Кантарджиев същата година свърши гимназия с много добър успех и без да понесе каквото и да е наказание. К. Константинов, ППГ, 37.