ПРОВИНЦИА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с провинцията или се намира в провинцията. Когато се снимах в схлупеното дюкянче на провинциалния стар фотограф, гледах втрещено право в черното платно, спуснато над обектива. Бл. Димитрова, ПКС, 328. От него иде тънък и лек парфюм, какъвто той употребяваше винаги, още по времето, когато като млад офицер бе постъпил в един провинциален полк. Ив. Мартинов, СНУ, 77. Беше обърнал вече половин бутилка „Балантай“ .. — когато дотърча помощник-режисьорът, .. и като видя Коцето, сграбчи го така, както в някои провинциални театри Отело сграбчва Дездемона. Г. Друмев, УКР, 22. Провинциален град. Провинциален лекар. Провинциален вестник.
2. Който е характерен, свойствен за провинцията. Спомняше си единствено гласа по телефона — бодряшки приповдигнат, с теноров тембър и натрапчив провинциален акцент. О. Шурбанова, ЛВ [еа]. Богати семейства от Фонтенбло и Мьольон дойдоха да прекарат зимата в столицата и пренесоха в нея своите приятни провинциални нрави. П. Пройкова, И (превод) [еа]. Две сестри отчаяно мечтаят да заминат за Москва и да се измъкнат от блатото на скучния си провинциален живот. Нов., 2006, бр. 153 [еа].
3. Който е характерен, присъщ за провинциалист. На някои концерти идваха и баща ѝ, и майка ѝ .. Техните .. не само че не се противопоставят, а като че напротив — доволни са. С моя провинциален манталитет обаче бих приел за по-нормално обратното. К. Топалов, СТ, 32. Откакто Ем. Попдимитров стана официален .., забрави своите вечерни миражи и провинциален романтизъм. К, 1926, бр. 88, 2.
– От лат. provinciâlis през рус. провинциальный.