ПРОВИНЦИАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. 1. Само ед. Маниери, привички, вкусове, начин на мислене, присъщи на провинциалист, възприети в провинцията. — Който иска да живее пълнокръвен живот, трябва да се пресели в София — говореше Дундов. — Там е съсредоточен целият живот на страната и винаги всичко е пред очите ти. И няма оня провинциализъм на останалите градове, от които, и да искаш, не можеш да избягаш. Б. Несторов, СР, 207.
2. Само ед. Ограниченост, консерватизъм, липса на добри маниери и подходящо възпитание и поведение, характерни обикн. за хора, израснали и живяли или живеещи в селата или в малките градчета. Новите ми приятели се подсмиваха над моя художествен консерватизъм и търсейки обяснение, ме подозираха в духовна изостаналост и провинциализъм. С. Талева, И (превод) [еа]. Тесен поглед, къс хоризонт, махленски светоглед. Същински е провинциализмът от втория тип. Той не е географско явление като първия, а манталитетно и жанрово. Има го колкото искаш и в центъра на София. У кореняци. Тр, 2004, бр. 53 [еа].
3. Конкретна постъпка, поведение или проява, която съдържа или изразява подобни качества, характерни за провинциалист.
4. Езикозн. Дума или израз, характерни за ограничена езикова област, за говорите в определен регион или населено място, несвойствени на литературния език. Славейков, нетърпелив, прекъсна тая претенциозна фарандола на провинциализми и учени думи. С. Радев, ССБ II, 72.
– От фр. provincialisme през рус. провинциализм.