ПРОВЍРАМ, -аш, несв.; провра̀, -ѐш, мин. св. -я̀х, прич. мин. действ. провря̀л, -а, -о, мн. проврѐли, прич. мин. страд. провря̀н, -а, -о, мн. проврѐни, св., прех. 1. Правя нещо (обикн. конец, жица и под.) да мине през тесен отвор, процеп, разрез; прокарвам. Радкина майка основала преждата, зела кросно, та навила на него основата, привързала я на стан и зела да тъче. Зела да провира бързо със сновалка и тогава вече Радка видяла самичка как става платно от жички. Д. Манчев, БЕ II, 22.
2. Показвам, промъквам тялото си или част от него през процеп, теснина, малък отвор и под. — Още ли не спиш? — провираше [Желязко] главата си в моята стая. — Спя. Не виждаш ли? Л. Петков, ПЛ, 41. Ето ти .. един мишок с дълга опашка слази бързо-бързо и покатри са на масленика, изважда затулката му и захвана да си провира опашката в маслото. У, 1871, бр. 23, 366. провирам се, провра се страд.
ПРОВЍРАМ СЕ несв.; провра̀ се, св., непрех. 1. Минавам през теснина, процеп, тунел, дупка и под.; промъквам се, пропъхвам се, изпровирам се. Влакът с шеметна бързина се носеше към красавицата на Женевското езеро — Женева. Той се провираше през тунелите, пухтеше сред китните полянки. Д. Спространов, С, 106. След вечерята, около колите, гостите се раздвижиха. По двама, по трима избикаляха, провираха се под колите и се изгубваха из светналата от веселие тълпа. К. Петканов, ОБ, 180. А джунглата не свършваше. Всеки ден — все същите коварни мочурища, които гъмжаха от пиявици, пълчища пиявици. Те се провираха навред: под ризата му, в панталоните, дори през обущата. П. Бобев, К, 8. Каналът на мълнията има начупена зигзагообразна форма, понеже зарядите се провират през най-слабите от изолационна гледна точка слоеве на въздуха. НТМ, 1961, кн. 10, 26. През иглени уши да се провираш, да би дал Бог. Клетва, СбНУ ХI, 165. ● Обр. Виелицата напираше през вратата, провираше се в процепите, сновеше из недоправения обор. Н. Нинов, ЕШО, 52. В глухата зимна нощ младежката песен прелиташе над къщите .. След това се провираше през пролуките, цамбурваше в незамръзналите бързеи на реката. Кр. Григоров, Р, 117.
2. За част от тялото, ръка, глава — минавам през процеп, разрез, отвор; промъквам се, промушвам се, подпъхвам се. Главата му се провря благополучно между пръчките, макар да беше голяма. Св. Минков, АП (превод) [еа]. Една мускулеста ръка се провря изотзад и стегна гърлото му като менгеме. Я. Въжаров, СК (превод) [еа]. Застиналата в предсмъртен ужас жена чу нечовешки викове, охкания, видя, че една ръка се провря през счупеното и отдръпна дебелото резе. О. Василев, Х [еа].
3. Минавам, обикалям близо, покрай или между много неща, предмети; промъквам се, лавирам. Ако пък времето навън е лошо и ако дядо Груйо не е в одайчето, ще захванем да тичаме из широката стая, да се провираме между чиновете и да се гоним. Т. Влайков, Пр I, 226. Между къщите се провираха селяни, въоръжени с копия .. и снабдени с щитове. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 280. Келнери в дълги бели ризи със синьо везани краища се провираха между масите и ловко носеха отрупаните табли. Ст. Дичев, ЗС I, 413. — Тук се спи на две смени — каза пътьом Максим, като се провираше по разкривената пътека между леглата. П. Славински, ПЩ, 194.
4. За път, пътека, река и под. — минавам, проправям си място покрай, под нещо или между много неща. Пенлив поток се провираше в дъното между големи канари, покрити с мъх. Ст. Загорчинов, ЛСС, 18. Козя пътека се провираше през теснината. Й. Радичков, СР, 18. Входът, който се провираше като коридор под самата къща, .., извеждаше в четвъртит двор, покрит с едър калдъръм. А. Гуляшки, Л, 14. Порталът води в тесен вестибюл, .. В него се развива в обратна посока двураменна симетрична стълба, под чиято горна площадка се провира вестибюлът и образува проход между улицата и двора. М. Бичев, АНВ, 398. ● Обр. И още нещо се провираше в ума на Васева. Може би Стаменова се държи така, защото не може да я търпи като жена? Б. Несторов, СР, 170. Самотата на скитника се провира в сърцето ми. К. Калчев, ДНГ, 73.
5. За светлина — минавам, виждам се през нещо. Слаба лунна светлина от току-що залязващата луна се провираше през пролуките между разпокъсаните облаци. РН, 1910, кн. 8-9, 217. ● Обр. Между дебелите стволове на дърветата безшумно се провираше жълтобакърена есен. А. Гуляшки, ЗВ, 368.