ПРОВЍРАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от провирам и от провирам се; промушване, промъкване. На третия път, след провирането на главата, през полуотворената врата се промъкна неусетно и цялото тяло на дяда Коля. М. Георгиев, Избр. разк., 208. Настъплението временно се преустанови .. полковете все още се измъкваха от горите .. изподраскани от провирането си из храсталаците, гладни, изморени. П. Вежинов, ВР, 253.
2. Според народните вярвания — ритуално преминаване през теснина, процеп, дупка, обикн. в пещера или скала като проверка за праведност и безгрешност или за изчистване от грехове. Дойде ред и на провирането, което трябваше да отдели грешните от праведните хора. Влизаше се през долния широк отвор на пещерата, а се излизаше от горния, по-тесен, като се минаваше през една тясна и стръмна междина. Г. Белев, ПЕМ, 60.