ПРОВЍСВАМ1, -аш, несв.; провѝсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. провѝснат, св., непрех. 1. За нещо закрепено, окачено, обикн. на единия си край — спускам се, смъквам се надолу и заемам положение по-ниско от нормалното, от обикновеното; увисвам. Жиците на телеграфните стълбове през лятото провисват повече, отколкото през зимата. Обяснете защо. СбЗФ, 54. Кученцето продължаваше да стиска змията, докато тя издъхна и дългият ѝ език провисна от устата. Ив. Остриков, ОП, 66. Мехрем пое гълъбите и даде .. на Селимие, .. — гълъбицата. Захвана се милване, целуване, окайване, а особено окайваха гълъбицата със скършеното крило, което, като го отпуснеха, провисваше надолу. Ц. Гинчев, ГК, 209. Шоколаденото, добре гледано тяло имаше на пръв поглед здрав вид, но под гънките на мишниците и под кръста вече провисваха предателски старчески тлъстини. Б. Райнов, ДВ, 23. // За дреха, тъкан на дреха и под. Панталонките стигаха точно до средата на коленете му .., конопът не можеше да се изтъче плътно и те провисваха на различни страни. Д. Фучеджиев, Р, 25-26. // За коса, мустаци и под. — падам, спускам се надолу, като изменям формата, вида си. Мустаците на правителствения депутат бяха провиснали надолу, яката и вратовръзката му бяха се изкривили. Д. Ангелов, ЖС, 709. // За коса — разпилявам се, обикн. по челото. — По политически въпроси ли ще разговаряме? — Не — усмихна се стеснително младият човек и смутено приглади острите си коси, които провисваха над челото му. В. Геновска, СГ, 280. Русите му коси .. провисваха непокорно и той често ги отмяташе назад. НК, 1958, бр. 46, 2.
2. Стоя, намирам се някъде, обикн. нависоко, без да имам опора отдолу; провисвам се, вися, увисвам. И затова моряците тъй много бързат. Едни са се покатерили на скели около комините и ги боядисват. Други са провиснали по мачтите и също ги боядисват. Б. Шивачев, ПЮА, 55. ● Обр. И като присмех над града господен, / провисва месецът, изострен сърп / в сърцето на света забоден. Н. Лилиев, Ст 1932, 91. Невинно татъка, като гирлянда / провисват облаци — бездомна банда. К. Христов, ЧБ, 71. Време бяло, / провиснало над къщите и спряло. К. Христов, В, 20.
3. Огъвам се от собствената си тежест или поради натиск отгоре. Ако една греда или плоча в сграда провисне много, това ще се забелязва и ще загрози постройката, а с течение на времето може да стане причина за намаление на носимоспособността ѝ. Х. Нисимов и др., С, 38. Панелите на първи етаж провисват под тежестта на колоните за горните етажи. ● Обр. От тънките клонки на белокорите брези провисваха и падаха бисерни капки дъжд. Д. Ангелов, ЖС, 172.
ПРОВЍСВАМ СЕ несв.; провѝсна се св., непрех. Заемам висящо или отпуснато положение. Подгъвът на полата ти се е провиснал. Δ Провиснала ѝ се е косата отпред, отзад, отвсякъде.
◊ Провисвам / провисна на въжето (бесилото). Остар. 1. Бивам обесен. — Ахмеде! Ти си в ръцете ми. Ако искам, още утре можеш да провиснеш на въжето, а ако искам — утре можеш да станеш човек, както всички хора. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 115. 2. Умирам при обесване. И стисна примката около врата си, тласна с крак подложката, на която беше ся възсъпил и провисна на въжето обесен. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 157. Само момата ненадейно записка и завика: — Не искам хусарина, не искам гоо! Не искам поразника! Нека на бесилото да провисне, гарваните и орлите месата му да ръфат! Ст. Загорчинов, ДП, 89. Провисвам <се> / провисна <се> на врата (шията) на някого. Разг. 1. За жена — натрапвам се на някого да се грижи за мене, да ме издържа материално. По-късно, когато Лулу провисна на врата му, а след Лулу дойде ред до младата полякиня Ирена, той забрави лицето на Паула. Д. Немиров, Др, 21. 2. Принудително заставям някого да се омъжи за мене, натрапвам му се за съпруга.
ПРОВЍСВАМ2, -аш, несв.; провѝся, -иш, мин. св. -их и (рядко) провѝсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. провѝснат, св., прех. 1. Оставям, поставям някакъв предмет, обикн. закачен нависоко, да виси или да е отпуснат надолу; провесвам, овесвам. Като налупи една проста, но сгодна шапчица на едно ухо, .., провиси настрана бяла кърпа; .., па засуче едвам поникналите мустачета и излезе на хорото, всички погледнат на него, а най-вече момите. Т. Влайков, Съч. III, 216. Царевицата провиси печално мамули, плаче ръка да я похване. Ст. Даскалов, ЕС, 192. После това той [Амиш] си наметна писаната аба, провисна прангата през рамото си и излезе по двора в определеното време. З. Стоянов, ЗБВ III, 153.
2. Закачвам, окачвам нещо на проветриво място, за да съхне и под.; овесвам. Всяка вечер, .., тя ги [чорапите си] плакнеше в студена вода и в тъмното със затаен дъх ги провисваше на металната тръбичка за пешкира. Б. Йосифова, БЧМ, 146. В края на лятото върху тях [гредите] провиснаха дълги златисти низи кромид лук. А. Гуляшки, МТС, 51.
3. Отпускам тялото си или част от него (ръка, крак, глава) да виси; овесвам. Янаки вкарваше конете в обора. Черният беше провисил глава. Ем. Станев, ИК III, 91. — На какво приличаш с това брадище, бре! — викна юзбашията. — Брадата ми е още от рождение, юзбаши — отвърна учителят на своя гърлен анадолски език. — Ще уплашиш хората в съда... — провисна дебелите си устни юзбашията, но не каза нищо повече. Д. Талев, ПК, 723. Мина препълнен влак с войници. Едва смогнаха [бегълците] да се качат в последния конски вагон. Димо провиси крака и се загледа в ожънатите и запечени ниви. К. Петканов, МЗК, 268. провисвам се, провися се, провисна се страд.
ПРОВЍСВАМ СЕ несв.; провѝся се и (рядко) провѝсна се св., непрех. Провесвам се, вися надолу. А по отсрещния плет са се провисиле жълти тикви и няколко бели кратунки. Т. Влайков, Съч. II, 205. Пред мен от бърдото се провисват реси от нишки. Т. Влайков, Пр I, 164. Жена никога не можеше да седне на стол, за да не ѝ се провисят краката, а на земята и одъра сядаше с подгънати крака, които затискаше. Ив. Хаджийски, БДНН II, 125. Когато ма видеха, то раззинваха [змиите] широко своите страшни уста, провисваха се от тавана с три четвъртини от своето тяло и .. готвеха са на неприятелско нападение на мене. Знан., 1875, бр. 8, 119. ● Обр. Небесното пространство над планината постепенно се обезцветява, .., затъмнява и вечерницата изневиделица .. блясва и провисва се над самия гръб на планината. Ив. Вазов, Съч. IХ, 59. В едно определено място на небеснийт свод задава се черен облак, който се провисва нанадоле като хуния. Ч, 1875, бр. 2, 76.